Без шофьорска книжка в Калифорния

1. декември 2013

При предишните ми две посещения в Калифорния се водех посетител, така че чуждестранната ми книжка тогава важеше. Сега обаче се местя дългосрочно, поради което се налага да си извадя местна, а чуждестранната важи само временно за период от... десет дена! Аз че не започнах веднага да гледам е отделен въпрос, но като гледах онзи ден да си запазя час в DMV (Department of Motor Vehicles), най-скорошния възможен е след две седмици, и то защото претърсих десетина офиса тука в района. А това едва ли беше много смислено, защото сега нямам валидна книжка, не мога да наема кола и ако трябва да отида до някой офис на майната си, няма как да стигна. Ще се обадя утре да питам дали мога да се изтреса и без час — мисля, че да.

Независимо от това, Белият жребец още не е дошъл — днес тъкмо е кацнал в Сан Франциско, но ще минава през митница, което е възможно да отнеме седмица-две. А и застраховката му не е дошла — немският ми адрес, на който първо пробваха да я пратят, беше непълен, така че я пратиха тук на служебния, но още я няма.

Междувременно мога да ходя на работа с бусовете, които са ни организирали, с колело до спирката на Caltrain-а и после от другата спирка с колело до работата, или изцяло с колело. Проблемът на бусовете и влака е, че се движат по разписание, и аз току ги изпускам. Освен това през почивни дни влакът е доста нарядко, а служебните shuttles въобще не вървят. Само за колело пък е доста далече — около 25 километра. Маршрутът е приятен — по брега на залива... доста е спокойно, особено вечер. Онзи ден се прибирах към два часа през нощта и гонех разни патки и зайци. Малко ми беше жал за тъпите зайци, които бягат точно по пътя, по който се движа, вместо да отбият в страни и да изчакат, и понеже аз карам все натам, се гоним така дълго, и те със сигурност се изморяват. Май е по-добре да натискам на педалите и да ги изпреварвам.

Цялата тази работа с транспорта ми действа потискащо. Все трябва да гледам кое кога е и да бързам да не го изпусна — или да въртя педали час и половина. Причината е, че не съм свикнал да се съобразявам с разписания и режимът ми продължава да бъде доста хаотичен. Естествено трябва да се променя... но това ще отнеме доста време и усилия... имам и немалко други неща, които искам да променя в себе си... така че на първо време чакам с нетърпение застраховката, книжката и мотора!