Есента на 2011-та...

16. февруари 2014

Тогава, киснейки в топлия басейн на North Park, взех решение окончателно да дойда тук като завърша. Тази седмица се връщах в спомените си към онова време и място, а също и физически ходих до там с мотора миналата неделя по тъмно и тази по светло, да си припомня пътя от и до работата, по който съм навъртял... сигурно към 1000 километра с колелото (въпреки че на отиване обикновено карах по друг път по брега на залива, до един момент, когато започна от време на време да вали, и избрах друг маршрут, по който не се пълня с кал). Доколкото си спомням, тогава зяпах разни BMW-та на сайта, без да подозирам, че не след дълго ще мина по същия път със своето собствено.

Не след дълго — след един активен живот на едни обувки за бягане плюс две седмици. Като се върнах от стажа през 2011-та купих въпросните обувки и започнах отново да бягам, а тази събота изминах 1000 километра с тях и ги пенсионирах. Междувременно навъртях към 1600 с два други чифта; тези някак не ми пасваха чак толкова добре и затова бягах по-късите дистанции с тях, а когато реших, че са се износили по начин, който пасва на крака ми и ще бягам с тях дългите, започнах да ставам несериозен и да пропускам тренировки, особено по-дългите. Та затова службата им продължи дълго, но в събота беше последното бягане с тях. Тутакси купих нови и във вторник ще дебютират.

Чета си блоговете от 2011-та и виждам загатвания за разни душевни терзания. За други читатели едва ли става ясно за какво става дума, но аз си спомням и разбирам. Сега някои от тях са се изпарили от само себе си, а други са узрели и от безсмислено ядосване са се превърнали в мотивация.

И така... много неща, които започнаха тогава, порастнаха сега... и понеже всичко се случи горе-долу както предвиждах и се надявах, струва ми се, че тези две години и нещо минаха толкова бързо...