Медитация

9. март 2014

Преди време учителят ми по Вин-Чун (китайско бойно изкуство) ни каза нещо за медитацията. Когато се опитваме да медитираме, т.е. да не мислим за нищо, в един момент се усещаме, че все пак мислим за нещо. Ядосваме се, че не се получава... и то още повече не се получава. Става като сградата със счупените прозорци, за която писах преди месец. Вместо това трябва да продължим да се опитваме, без да мислим за това доколко сме успявали досега. Ако и без това е счупен един прозорец, да не чупим останалите. Този начин на мислене, колкото и логично да звучи, ми е някак си неестествен, и се опитвам да променя това. Ще стане, знам... бавно, но сигурно.