Надхитряване

22. юни 2014

Процедурата ми по събуждане сутрин е резултат от епична борба между спящия мен и будния мен. Като за начало, имам една програма на компютъра, която ме буди. Тя събужда първо компютъра, и за да мога да я спра, трябва да ни напиша паролата. Аз обаче си знам паролата достатъчно добре да мога да я напиша и без да съм се събудил съвсем, така че се е случвало да направя тази процедура в просъница и без въобще да си спомням за това после.

Следващата стъпка беше да сложа доста на брой будилници през една минута, така че да трябва да ги изключа всичките, за което трябва да кликам 15 минути насам-натам, и все ще се събудя. Да ама спящия аз му хвана цаката и просто затваря програмата, при което всички будилници умират. Будния аз проучи как програмата да се пусне като daemon, което значи, че системата тутакси я рестартира, ако я затворя. (На сайта, където видях инструкциите, имаше предупреждение да не правя така, както аз направих, че тогава няма да мога да затворя програмата дори когато искам — точно каквото търся!)

За момента най-лесният начин да се спрат будилниците е да се ръгне някакъв аудио кабел в изхода слушалките, който не е свързан с устройство, което да може да възпроизвежда звук. Най-достъпният от тези кабели е нарочно забутан на дъното на едно чекмедже в съседната стая. За да използвам този подход все пак трябва да се поразбудя малко, и според това колко умрял се чувствам, или ми стига воля да стана и да почна да се оправям, или ръгвам кабела и пак си лягам. Чудя се дали да се задоволя с това състояние, или всяка вечер да излизам да прибирам кабела в пощенската кутия...