Завети

7. септември 2014

„Човек трябва да се бори сам, да не разчита на другите. Да оценява днешния ден, да му се радва.“

Това каза баба ми миналата година на края на биографичния си разказ, когато я попитах какво е най-важното, което е научила през живота си. Живот, който завърши днес, няколко седмици след като беше диагностицирана с рак на панкреаса. Надявах се да може да се видим още веднъж, за да ѝ кажа, че ще я запомня винаги усмихната и че съм възхитен от нейната неуморима жертвоготовност заради нас. Не можах дори да ѝ се обадя по телефона. Но посланието ѝ остава... и аз наистина трябва да му обърна повече внимание...

Утре пък се навършват две години от смъртта на баща ми. Когато се борех с проблемите си, той се опитваше да ми помогне, невинаги успяваше, но аз му обещах, че сам ще намеря начин и ще бъда щастлив. Все още не съм го направил, но се боря...