One more fucking time...

31. май 2015

Към края на януари излязоха резултатите от анализа на представянето ни във Facebook за втората половина на 2014, и за мен заключението беше, че не отговарям на всички изисквания. Понеже това се случи за втори път, трябваше да напусна. С това визата ми щеше да загуби валидност, така че имах около месец да си събера багажа и да се пренеса в България.

Опитах се да правя дипломна и да работя на пълен работен ден едновременно, и се провалих и в двете — уволниха ме от работата, а дипломната още не е готова.

Прекарах няколко месеца в опити да се взема в ръце и поне да си довърша дипломната, за момента без резултат... Много ми беше трудно да намеря сили да правя нещо смислено; загубих много време в дълги безцелни разходки из физическия или виртуалния свят; в размисли за себе си. Започнах следването много добре, първоначално се вписвах в доста трудния редовен график, по който човек завършва за девет семестъра... а аз сега съм 18-ти семестър. През втората половина на времето си в гимназията и първата в университета се занимавах със състезания по програмиране; започнах много добре, но така и не достигнах до задоволителен резултат. Имах перфектната работа, но я загубих. Изобщо, има ли нещо, което да съм изкарал докрай?

Междувременно започнах все повече да се ядосвам на себе си заради бездействието си, така че сега остава да канализирам яда си в положителна посока и да се измъкна от пропастта, в която съм се набутал...