Грохот

21. юни 2015

Когато карам мотоциклета си на ниски обороти и изведнъж дам газ, редовия двуцилиндров двигател за кратко издава специфичен заканителен грохот, като няколко бързи изстрела, след което минава по същество и започва да дърпа напред. Като че ли това е добро описание на изминалата седмица... доста твърд метъл, малко прогрес по задачите, свободен път напред.

За съжаление този грохот е само в преносен смисъл. В понеделник пристигна самият мотоциклет, пък разни необходими документи — няколко дни по-късно, но не мога да го карам, защото нямам книжка. Преди три седмици си изпуснах портфейла в едно такси и не го видях повече. Потърсихме го с шофьора в колата, след което допуснах грубата грешка да му се доверя и да приема, че съм го изпуснал навън. Отпратих го, но след кратък оглед на тротоара пред магазина, където бях развалил пари, беше ясно, че не е паднал там, а в таксито, и шофьорът го е откраднал. СК Стилтранс (знам, знам...), водач слаб, привидно от ромски произход, с къса черна коса и брада, регистрационен номер на колата СА 7466 НТ. Казвам само... (Казах и на полицията, но понеже няма как да се докаже кражбата, на тях въобще не им се занимава.) Ако го видя пак, ще се повозя при него и ще му поискам касова бележка... да видим кой кого!

Тъй като книжката ми е издадена в Германия (понеже там взех категория A), процедурата е следната: звъня и пиша мейли насам-натам няколко дни докато разбера какво да правя, след това искам от община Карлсруе удостоверение за правоуправление с подпис и печат, то се мотае десет дни по пощата, пращам го обратно в Карлсруе на друга институция (поне сега аз го пращам и съответно използвам DHL Express) да му сложат апостил, след това го нося в КАТ, и след десет дена ми е готова книжката. В момента документът е на път към Карлсруе, тоест има още около три седмици докато мога да карам. С това ще станат четири месеца и половина без каране на мотор — най-дългата пауза досега и дано така си и остане!