Tears of a Clown

25. септември 2016

NDK

Преди няколко месеца седях на една пейка пред НДК, пиейки водка (моето питие за лошо настроение) и слушах Tears of a Clown. Тръпки ме побиха при думите

Maybe it's all just for the best
Lay his weary head to rest

Въпреки че бях много далеч от мисълта за самоубийство, трябваше да призная, че нищо от това, което бях опитвал, не беше помогнало да се освободя от дългогодишната депресия. Maybe...

Тази вечер отидох на същата тази пейка с уиски — напитката ми за добро настроение. Слушах същата песен, но този път с усмивка. В съзнанието ми един по един изплуваха образите на музикантите от групата, които бях гледал осемнадесет пъти да свирят именно тази песен. Най-после намерих ключа! Сбъднах една мечта, която за мнозина е твърде смела. Не знам нищо за Робин Уилямс; за мен Tears of a Clown е и ще остане една песен, която е лично за мен, за това, което можеше да бъде, но не е.

Разбира се това е само началото! Out of the shadows and into the light!