Бокс срещу живота!
Бокс срещу живота!
Преди две седмици вуйчо ми ми разказа, че като млад е тренирал бокс. Станал е републикански шампион, след което е спрял да тренира. Каза, че е имал една цел, изпълнил я е, и е спрял да се занимава с това – а целта му е била да разбере какво мотивира боксьорите да се бият така яростно. „И, какво?“ – питам аз. „Много просто“ – казва той – „като те млатне противникът силно по главата, нахъсваш се да го удариш и ти... и се опитваш да отвърнеш на удара.“
Хрумна ми, че това – метафорично – се отнася за мен, или, ако не, то бих искал да го постигна. Животът, по един или друг начин, ме удря. За момент ми причернява пред очите, понякога дори падам... но после се изпълвам с желание аз на свой ред да го ударя, стискам зъби, събирам сили и с настървение удрям на свой ред... и така нататък... и така нататък...
Когато се чувствам кофти, или пък идва нещо, което би могло да ме накара, спомням си за това сравнение и се опитвам да използвам негативното в своя полза, като мотиватор. Да видим сега кой кого...
Sunday, 22. January 2012