Фейсбукърски манифест

17. ноември 2013

И така, утре започвам работа във Фейсбук. Да, ще живея в слънчевата Калифорния, ще получавам безплатно ядене и няма много често да ми се налага да си броя парите. Въпреки това, пътят, по който поемам, е всичко друго, но не и една приятна разходка. От техническа гледна точка, ще се сблъскваме с предизвикателства, които никой друг не е срещал преди, и целта ни ще бъде не да напишем няколко впечатляващи, но в крайна сметка безполезни статии, а да направим система, която работи. От социална гледна точка — носим голяма отговорност. Гледайки тези двете заедно: ако сгафя, ще знам, че милиарди ругатни по целия свят се казват по мой адрес.

Използвайки Фейсбук, хората по света намират любов, свалят правителства, и всичко между тези двете... Всички те разчитат на това, че няколко от нас са си свършили работата добре. Може би знаете съобщението „Опа, нещо не е наред, но ние работим да отстраним проблема възможно най-скоро“. Може би сте се чудили какво се случва зад кулисите, когато четете това? Истината е, че ние работим по бързото отсраняване на проблема, независимо кой ден е, колко е часа, и какви други планове сме имали. Очаквам нощи като тези... все пак, ние се опитваме да предотвратим такива проблеми и те да не се случват изобщо (и се справяме — кога за последно сте виждали това съобщение?). Това означава, че аз трябва отчасти да донеса със себе си, отчасти да придобия, уменията, необходими за поддържането на система, която да работи гладко в такъв мащаб. Очаквам множество вечери на изтощение от наученото и свършеното през деня. Ще имам своите трудни моменти... но знам, че има едно нещо, което винаги ще ми дава енергия като си мисля за него — f it —

Мисията ни да направим света по-отворен и свързан

По времето, когато съм роден, е било немислимо въобще да отида да видя Калифорния — и защо ми е било да ходя там, в гниещото общество на зли империалисти. Поне това ни казваха; и много от хората там, в изтока, въобще не са си правили труда да се замислят дали това има смисъл — те просто са повтаряли това, което са им казвали, и са мразели... без да знаят защо. Предполагам, че от западната страна не е било по-различно. И сега, когато Желязната завеса я няма, ние започнахме да се срещаме, и разбрахме, че въобще не сме толкова различни, колкото ни казваха, че сме. Човек би си помислил, че нещо се е променило... да, имената са се променили. Ние все още мразим хора, без да знаем защо, само че сме избрали други случайни признаци, по които да избираме кого да мразим. Нашата мисия във Фейсбук е да дадем на хората възможността, и да ги окуражим, да споделят повече за себе си. По този начин днешните врагове ще научат повече един за друг и ще разберат, че всъщност нямат причина да бъдат врагове.

И така... целият свят ме гледа, и очаква да го променя към по-добро... и клетвата, която полагам днес, е че няма да го предам!