Емоционална въртележка

5. януари 2014

Вчера за първи път от три месеца насам останах сам в своя дом. Най-накрая можех малко да си почина на спокойствие и без да се съобразявам с никого. Легнах и се отпуснах с едно питие... след няколко часа разопаковах една нова придобивка — един голям монитор, и тогава...

Обади се някакъв застрахователен агент, който ме уведоми, че микробусът, който беше взел майка ми и брат ми до летището, е катастрофирал и майка ми е пострадала. Не можеше обаче да ми каже дали е в критично състояние или просто ѝ е потекла кръв от носа или нещо между двете. Всъщност той искаше да разбере от мен, защото резервацията беше на мое име и той мислеше, че и аз съм пътувал. Обадих се най-напред на самата компания, която държи микробусите, те обаче не знаеха за случая. След това се обадих в полицията, откъдето ми казаха в коя болница са закарани пострадалите. След две обаждания в болницата, при всяко от което ме прехвърляха три-четири пъти от един човек на друг, най-после успях да говоря с брат си.

Нараняванията на майка не бяха опасни, само рани в областта на устата и синини по-нагоре по лицето, а пък брат ми въобще не беше пострадал. Правили са ѝ разни сложни шевове, както и изследвания да се установи дали няма други проблеми, и това е продължило до към три през нощта. Нямаше как да се върнат при мен и са отишли направо на летището.

Докато се свързах с брат си и разбрах какво е станало естествено бюх изключително напрегнат, след това постепенно се успокоих, при което започнах да мисля за по-малко важни неща, като например какво ще правят, при положение, че са си изпуснали полета. В крайна сметка днес ги изпратих отново на летището, където благодарение на малко милост от Lufthansa и стечение на обстоятелствата ги прехвърлиха на друг полет, и то без да им взимат пари за изпуснатия полет. Горките цяла нощ не са спали, а майка не може да яде нормално... поне скоро ще си бъдат у дома...

След втория опит за изпращане, направих втори опит за почивка, и прекарах няколко часа с DVD-то Live After Death на новия монитор. (Ако първото нещо, което се гледа на монитора, е нещо различно от DVD на Iron Maiden, не му важи гаранцията!) Освен самия концерт, гледах и документалния филм, втора част на историята на групата. Документалните филми за Iron Maiden винаги ми действат много мотивиращо, карат ме да се замисля върху себе си и пътя си, и въпреки че съм ги гледал по няколко пъти, продължавам да ги предпочитам пред лайната, които се преобладават по кината и телевизията.

Up the Irons!