Убежище

24. август 2014

Някои хора си имат своето място, където понякога се затварят, бягат от реалността и потъват в уединение... някъде, където грижите не могат да ги достигнат и да ги безпокоят... и след това се връщат по-мъдри и по-силни и продължават да се борят. И аз си имам такова... само че не е място, а седалка, кормило и 86 Nm въртящ момент, който да ме издърпа от омагьосания кръг от вина, срам и отчаяние.

Понякога пътищата, по които карам, са скучни, но пак се зареждам с енергия. А понякога попадам на нещо красиво, и то ми оставя по-траен спомен (е, както се видя миналата седмица, случва се и да се изтърся, което също оставя траен спомен). Днес: проблясъците на слънцето от хилядите вълни на залива, които видях от моста между Сан Матео и Хейуард. Обикновено като минавам оттам водата е гладка като огледало, но сега имаше вятър.

Малко след това се върнах обратно вкъщи... war eternal...